било съм самоизобличавало

Речник на българския език

1. било съм самоизобличавало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм самоизобличавало е производна форма на самоизобличавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).