било съм самозадоволявало

Речник на българския език

1. било съм самозадоволявало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм самозадоволявало е производна форма на самозадоволявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).