било съм самовъзхищавало

Речник на българския език

1. било съм самовъзхищавало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм самовъзхищавало е производна форма на самовъзхищавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).