било съм оборавило

Речник на българския език

1. било съм оборавило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм оборавило е производна форма на оборавя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).