било съм обездвижило

Речник на българския език

1. било съм обездвижило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм обездвижило е производна форма на обездвижа (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).