било съм наивничило

Речник на българския език

1. било съм наивничило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм наивничило е производна форма на наивнича (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).