било съм люляло

Речник на българския език

1. било съм люляло — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм люляло е производна форма на люлея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).