било съм любезничило

Речник на българския език

1. било съм любезничило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм любезничило е производна форма на любезнича (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).