било съм лъкатушило

Речник на българския език

1. било съм лъкатушило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм лъкатушило е производна форма на лъкатуша (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).