било съм кумувало

Речник на българския език

1. било съм кумувало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм кумувало е производна форма на кумувам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).