било съм кумило

Речник на българския език

1. било съм кумило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм кумило е производна форма на кумя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).