било съм клеймило

Речник на българския език

1. било съм клеймило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм клеймило е производна форма на клеймя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).