било съм изуло

Речник на българския език

1. било съм изуло — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм изуло е производна форма на изуя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).