било съм изпочупило

Речник на българския език

1. било съм изпочупило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм изпочупило е производна форма на изпочупя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).