било съм измамило

Речник на българския език

1. било съм измамило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм измамило е производна форма на измамя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).