било съм изличило

Речник на българския език

1. било съм изличило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм изличило е производна форма на излича (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).