било съм избуявало

Речник на българския език

1. било съм избуявало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм избуявало е производна форма на избуявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).