било съм избучавало

Речник на българския език

1. било съм избучавало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм избучавало е производна форма на избучавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).