било съм забуботило

Речник на българския език

1. било съм забуботило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм забуботило е производна форма на забуботя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).