било съм дъртяло

Речник на българския език

1. било съм дъртяло — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм дъртяло е производна форма на дъртея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).