било съм взривило

Речник на българския език

1. било съм взривило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм взривило е производна форма на взривя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).