било съм бърбочило

Речник на българския език

1. било съм бърбочило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм бърбочило е производна форма на бърбоча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).