било съм бълболило

Речник на българския език

1. било съм бълболило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм бълболило е производна форма на бълболя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).