било съм буботило

Речник на българския език

1. било съм буботило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм буботило е производна форма на буботя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).