било съм безчестило

Речник на българския език

1. било съм безчестило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм безчестило е производна форма на безчестя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).