било съзаклятничило

Речник на българския език

1. било съзаклятничило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било съзаклятничило е производна форма на съзаклятнича (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).