било си упътило

Речник на българския език

1. било си упътило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

било си упътило е производна форма на упътя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).