било си увесило

Речник на българския език

1. било си увесило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

било си увесило е производна форма на увеся (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).