било саморазтуряло

Речник на българския език

1. било саморазтуряло — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било саморазтуряло е производна форма на саморазтурям (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).