било посуетило

Речник на българския език

1. било посуетило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било посуетило е производна форма на посуетя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).