било поотвило

Речник на българския език

1. било поотвило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било поотвило е производна форма на поотвия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).