било поокъсало

Речник на българския език

1. било поокъсало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било поокъсало е производна форма на поокъсам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).