било полюляло

Речник на българския език

1. било полюляло — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било полюляло е производна форма на полюлея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).