било поканило

Речник на българския език

1. било поканило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било поканило е производна форма на поканя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).