било позадържало

Речник на българския език

1. било позадържало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било позадържало е производна форма на позадържам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. било позадържало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било позадържало е производна форма на позадържа (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).