било осенило

Речник на българския език

1. било осенило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било осенило е производна форма на осеня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).