било окъсяло

Речник на българския език

1. било окъсяло — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било окъсяло е производна форма на окъсея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).