било озорило

Речник на българския език

1. било озорило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било озорило е производна форма на озоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).