било обрамчило

Речник на българския език

1. било обрамчило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било обрамчило е производна форма на обрамча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).