било обелило

Речник на българския език

1. било обелило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било обелило е производна форма на обеля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).