било насърчило

Речник на българския език

1. било насърчило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било насърчило е производна форма на насърча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).