било навървило

Речник на българския език

1. било навървило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било навървило е производна форма на навървя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).