било любезничило

Речник на българския език

1. било любезничило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било любезничило е производна форма на любезнича (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).