било лъкатушило

Речник на българския език

1. било лъкатушило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било лъкатушило е производна форма на лъкатуша (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).