било кучило

Речник на българския език

1. било кучило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било кучило е производна форма на куча се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).