било кичило

Речник на българския език

1. било кичило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било кичило е производна форма на кича (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).