било изумяло

Речник на българския език

1. било изумяло — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било изумяло е производна форма на изумея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).