било изтънчило

Речник на българския език

1. било изтънчило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било изтънчило е производна форма на изтънча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).