било изпръхтяло

Речник на българския език

1. било изпръхтяло — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било изпръхтяло е производна форма на изпръхтя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).