било изпожилило

Речник на българския език

1. било изпожилило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било изпожилило е производна форма на изпожиля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).